Занитването е процес, при който се използва метален цилиндър или тръба-известен като нит-с диаметър, малко по-малък от този на предварително-пробитите отвори в детайлите, които трябва да бъдат съединени. Нитът се вкарва през детайлите и двата му края след това се удрят или подлагат на натиск. Това действие кара металната колона (или тръба) да се деформира и разширява радиално, като едновременно с това образува "глава" (или капачка) в двата края, като по този начин предотвратява отделянето на детайлите от нита. Когато са подложени на външни сили, които се опитват да разделят детайлите, стеблото и главите на нита колективно поемат произтичащите сили на срязване, като ефективно предотвратяват отделянето на детайлите.
Нитованата връзка е тип не-разглобяема, статична връзка-често наричана просто „нитване“-, която използва нитове за свързване на два или повече компонента (обикновено метални пластини или структурни профили) заедно. Нитовете обикновено попадат в две основни категории: кухи и твърди. Най-често използваната форма на занитване включва твърди нитове. Плътните нитове се използват предимно за свързване на метални компоненти, подложени на големи натоварвания, докато кухите нитове обикновено се използват за свързване на тънки пластини или не-метални компоненти, подложени на по-леки натоварвания.
Процесите на занитване се класифицират общо в два вида: студено занитване и горещо занитване. Горещото занитване обикновено води до по-здраво съединение; въпреки това остава малко разстояние между стеблото на нита и стената на отвора, което означава, че самото стебло не допринася директно за предаването на натоварването. За разлика от това, по време на студено занитване, стеблото на нита претърпява деформация (радиално разширение), за да запълни напълно отвора, като по този начин елиминира всякаква хлабина между стеблото и стената на отвора. Стоманени нитове с диаметър над 10 mm обикновено се нагряват до температури между 1000 градуса и 1100 градуса за горещо занитване, като силата на удар, приложена към стеблото на нита, е средно между 650 MPa и 800 MPa на единица площ. Обратно, стоманени нитове с диаметри под 10 mm-както и нитове, изработени от {-цветни метали, леки метали и сплави, показващи висока пластичност-обикновено се съединяват чрез метода на студено занитване.
Основните характеристики на занитването включват простота на процеса, надеждност на връзката и отлична устойчивост на вибрации и удар. В сравнение със заваряването обаче занитването има няколко недостатъка: получената структура има тенденция да бъде по-тежка и по-обемна; дупките за нитове компрометират якостта на напречното-сечение на съединените компоненти с 15% до 20%; операцията включва висока физическа интензивност на труда и генерира значителен шум; и общата производствена ефективност е относително ниска. Следователно, по отношение на икономическата ефективност и плътността на съединението, занитването обикновено е по-малко от заваряването.
